В наше време заради технологиите стана много лесно да стигнеш до хората. Бумът на изкуствата идва оттам, че всеки смята, че може да бъде художник, писател или фотограф, защото има телефон. Нещата станаха измамно лесни. Такова мнение изрази писателката Иванка Могилска, която гостува във Варна, за да представи своите последни книги. Тя посочи, че има хора, които творят само онлайн и имат голяма маса от фенове, но това творчество е за бърза консумация, а когато се издава, е хубаво да има сериозна редакция и подбор. Другото въздействие на социалните мрежи според нея е натискът да публикуваш, когато имаш повече последователи, въпреки че нямаш какво да кажеш. 

Оперативната критика, по която публиката да се ориентира, е много малко, повечето неща са рекламни и остават читалските групи, в които се споделя информация. Има и библиотеки, те са прекрасни места и трябва да се използв

Ангелина Бакалова представи в отдел „Изкуство" на Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров" в Шумен стихосбирката си „Небе за бели врани”. Гостуването беше по покана на Дружеството на писателите в Шумен. Поезията коментира пред публиката проф. Младен Енчев.

Бакалова е филолог по образование, възпитаник на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Член е на Славянската литературна и артистична академия в родния град Варна. Поезията е представена в общо три самостоятелни стихосбирки – „Череши в джоба”, „Далече от Едем” и „Небе за бели врани”.

В шуменската библиотека проф. Енчев коментира, че силен мотив е носталгията и че си спомня Ангелина Бакалова като име от студентските си години, като част от големия спомен за Висшия педагогически институт в Шумен (сега Шуменски университет). Тази книга ще ви привлича бавно, с меко постоянство ще укротява читател

„Нишка“ е заглавието на новия роман на Виктория Бешлийска. В книгата тя разказва историята на седем жени, а техните преживявания рисуват извечната истина, че настоящият ден е проявление на всички минали и бъдещи времена съобщават издателите от „Софтпрес“.

СЮЖЕТЪТ

Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина – всичко скъсано в живота й е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна – в Балкана, посочват издателите.

Докато се приближава към къщите в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени - вечно дейната майка Ружа, успяла да открие щастие в реда, баба Дана, предала дарбата да твори с ръцете си, прабаба Зорка, изградила къщата, която винаги ще бъде свиден дом, както и три непознати за нея – пианистката Ана, хаджийката Скарлада и тъкач

Списък „70 книги, които обичаме” представи Регионална библиотека „Христо Ботев“-Враца в началото на август. Поводът е 70-годишнината, която регионалната библиотека навършва тази година, „за да напомним, че библиотеката е мястото, в което историите „оживяват” след всяко ново прелистване на страниците“, обясни директорът Силвия Павлова.

Заглавията са разделени в седем категории за ученици от първи до седми клас и са подбрани от библиотекарите с помощта на Валентина Стоева, основател на фондациите „Детски книги“ и „Четене“ и вицепрезидент на Европейската мрежа за грамотност EURead.  По думите целите са били да предложат интересни, забавни и достъпни заглавия, които развиват допълнителни знания и умения у читателите в различни области като география, история, наука, литература и дават отговори на различни детски въпроси. В списъка има и 14 детски книги от 13 български автори

В Европа българският език е признат за матуритетен единствено в Ирландия, каза доц. д-р Адриана Любенова по време на Международния форум за кирилицата "Азбука, език, идентичност", който се проведе днес в Регионален исторически музей - Пловдив. 

"За съжаление българският език е от т. нар. "малки" езици, което само по себе си не е термин, който трябва да бъде използван. Българският е признат като матуритетен в много малко държави. В Щатите е признат в 13 щата, в Европа е признат единствено в Ирландия като матуритетен, което е срамно, защото българският е официален език в Европейския съюз и би трябвало децата да имат възможност да държат изпит по български, също както децата в България могат да държат изпит от френски, немски и английски", коментира доц. д-р Любенова. 

"Става въпрос за това, че в Европейския съюз образованието е независим ресурс. Защото макар и